Радиестезичен анализ на витаминен и минерален дефицит

Витамините

Витамините (от лат. vita – "живот") са биологично високоактивни органични вещества, които са абсолютно необходими за нормалното функциониране на организма. В човешкия организъм, с редки изключения, витамините не се синтезират и не се натрупват в значителни количества, поради което е необходимо те да се набавят редовно чрез храната.

Нуждата от витамини следва да се обезпечава преди всичко чрез естествени източници – продукти от растителен и животински произход. Въпреки това, при определени физиологични или патологични състояния (възстановителни процеси, повишена физическа или умствена натовареност и др.) може да бъде уместен приемът на витаминни добавки.

Към момента са известни над 20 витамина, много от които са добре проучени и са определени препоръчителни дневни дози в зависимост от възрастта, пола и физиологичното състояние на индивида.

 

Класификация на витамините

Витамините се делят на две основни групи:

Водоразтворими – витамини от група B, витамин C и P;

Мастноразтворими – витамини A, D, E и K.

 

Хипо-, хипер- и авитаминоза

Хиповитаминозата е състояние, характеризиращо се с недостатъчен прием на даден витамин.

Авитаминозата представлява пълна липса на конкретен витамин и обикновено води до тежки клинични прояви.

Хипервитаминозата се дължи на прекомерен прием на витамини, особено мастноразтворими, и може да доведе до токсични ефекти.

Такива състояния могат да възникнат не само при недостиг на витамини в храната, но и при нарушено усвояване – например при заболявания на стомашно-чревния тракт, при прием на антибиотици, потискащи чревната микрофлора, или в периоди с повишени физиологични нужди (бременност, интензивен растеж и др.).

Важно е да се има предвид, че съдържанието на витамини в храната намалява значително при дългосрочно съхранение и термична обработка.

 

Основни витамини и тяхната роля в човешкия организъм

Витамин A (Ретинол)

Участва в окислително-възстановителните процеси, регулацията на протеиновия синтез и метаболизма, развитието на костите и зъбите, зрението и имунитета. Има антисептичен, антиоксидантен и регенеративен ефект. Особено важен е за зрителната функция – участва в синтеза на зрителния пигмент родопсин.

 

Витамин B1 (Тиамин)

Подпомага функционирането на ЦНС и храносмилателната система. Важен за въглехидратния и енергийния метаболизъм. Недостигът води до натрупване на млечна киселина и неврологични разстройства.

 

Витамин B2 (Рибофлавин)

Необходим за енергийния метаболизъм, тъканното дишане, зрението, здравето на кожата и лигавиците. Има роля в метаболизма на желязото.

 

Витамин B3 (Ниацин, Витамин PP)

Участва в окислително-възстановителните процеси, синтеза на полови хормони и регулацията на холестерола. Има значение за ЦНС и сърдечно-съдовата система, подобрява микроциркулацията и подпомага лечението на психични разстройства.

 

Витамин B5 (Пантотенова киселина)

Компонент на коензим А. Участва в метаболизма на мазнини, стероли и фосфолипиди. Стимулира хормоналната продукция на надбъбречните жлези и растежа на тъканите.

 

Витамин B6 (Пиридоксин)

Необходим за протеиновия метаболизъм, хемопоезата и ЦНС. Подпомага синтеза на хемоглобин и редица невротрансмитери.

 

Витамин B9 (Фолиева киселина)

Ключова роля в синтеза на нуклеинови киселини и ДНК, клетъчното делене и хемопоезата. Изключително важен по време на бременност за правилното развитие на нервната система на плода.

 

Витамин B12 (Цианокобаламин)

Участва в хемопоезата, протеиновия и липидния метаболизъм, синтеза на миелин и невропсихичното здраве. Дефицитът води до мегалобластна анемия и неврологични нарушения.

 

Витамин C (Аскорбинова киселина)

Мощен антиоксидант. Участва в синтеза на колаген, стероидни хормони, хемопоезата, имунната защита и абсорбцията на желязо. Намалява пропускливостта на капилярите.

 

Витамин D (Калцифероли)

Регулира калциево-фосфорната обмяна и минерализацията на костите. Основни форми: D2 и D3.

 

Витамин E (Токоферол)

Мощен антиоксидант. Предпазва клетъчните мембрани, подобрява кръвообращението, засилва имунната функция, стимулира половата функция и регенерацията на тъкани.

 

Витамин K

Регулира коагулацията на кръвта чрез синтеза на протромбин и други фактори. Участва в метаболизма на костите чрез остеокалцин. Препоръчителен при раждане и хеморагични състояния.

Витамин F (Ненаситени мастни киселини)

Предпазва от атеросклероза, подобрява микроциркулацията и възпрепятства възпалителни процеси. Подпомага репродуктивните функции и регенерацията на тъканите.

 

Витамин H (Биотин, Витамин B7)

Участва в метаболизма на макронутриентите, активира витамин С, регулира глюкозата, поддържа здравето на кожата, косата и ноктите.

 

Заключение

Витамините играят фундаментална роля в поддържането на доброто здраве. Както дефицитът, така и излишъкът им могат да имат сериозни последици. Затова е от съществено значение те да се приемат балансирано, чрез разнообразно и пълноценно хранене, при нужда допълвани с подходящи добавки. Оптималният витаминен баланс е в основата на дълголетието, жизнеността и устойчивостта към болести.

Здравето не е състояние – то е процес, а витамините са неговите невидими двигатели.

 

 

Микро- и макроелементите

Основни микро- и макроелементи и тяхната роля

Микро- и макроелементите (по-често наричани микроелементи) са основни компоненти на живата и неживата материя. От елементите – азот (N), сяра (S), кислород (O), водород (H) и въглерод (C) – са изградени органичните съединения: протеини, въглехидрати, мазнини и витамини.

Повечето от химичните елементи, които се срещат естествено в природата, присъстват и в човешкия организъм – над 80 на брой, като 25 от тях са особено жизненоважни. Всяка минута в тялото ни протичат до 400 биохимични реакции, които са възможни само с участието на определени макро- и микроелементи. Надежден и доказан източник на тези елементи от векове са различните лечебни билки.

 

Елементите, необходими за правилното функциониране на организма, се класифицират на макро- и микроелементи.

Макроелементи са онези елементи, чиято концентрация в телесните течности и тъкани е повече от 1 μg/g влажна тъкан (μg = една милионна част от грама = 10⁻⁶ g).

Примери за макроелементи:

хлор (Cl), фосфор (P), магнезий (Mg), калий (K), натрий (Na), калций (Ca)

 

Микроелементи са елементите, чиято концентрация в тялото е по-малка от 1 μg/g влажна тъкан.

Примери за микроелементи:

германий (Ge), бор (B), хром (Cr), калай (Sn), цинк (Zn), флуор (F), йод (I), кобалт (Co), силиций (Si), литий (Li), манган (Mn), мед (Cu), молибден (Mo), никел (Ni), селен (Se), ванадий (V), желязо (Fe)

Човешкото тяло е саморегулираща се система, която много фино улавя дори незначителни промени, възникващи поради дефицит или излишък на определени елементи, и частично ги компенсира за известно време. Въпреки това, резервите на организма не са неограничени и с времето могат да се проявят различни заболявания.

 

Всеки макро- и микроелемент изпълнява специфична физиологична функция. Някои от тях действат в тясна взаимовръзка и работят по двойки.

Правилното функциониране на организма е пряко свързано с баланса на макро- и микроелементите. Ако човек гладува, приема еднообразна храна или страда от заболявания, възпрепятстващи усвояването на минерали, биохимичните реакции в организма могат да се нарушат или напълно да спрат.

Обратно – ако човек приема твърде често големи дози от определен микроелемент под формата на добавки, това също може да разстрои биохимичния баланс и да доведе до токсични ефекти.

Най-често срещаните дефицитни минерали в съвременното хранене са калций и желязо, а най-честите в излишък – натрий и фосфор. Минералният дефицит обикновено е следствие от небалансирана диета.

Функции на ключовите микро- и макроелементи

Желязо (Fe) – жизненоважно за кръвотворенето. Основната му функция е транспортирането на кислород. Недостигът му води до анемия.

Йод (I) – дефицитът му в детска възраст води до изоставане в растежа и умственото развитие. Свързан е със здравето на щитовидната жлеза, като съдържанието му зависи от почвата, водата и храната.

Кобалт (Co) – необходим за кръвотворенето, участва в състава на витамин В12.

Калий (K) – регулира работата на сърцето и е от значение за всички клетки в организма.

Калций (Ca) – основен елемент за здрави кости и зъби, здрави нерви, добър мускулен тонус и нормален пулс. Недостигът му води до раздразнителност и депресия. Усвояването му зависи от витамин D.

Силиций (Si) – важен за здравината и еластичността на съединителната и епителната тъкан, както и за артериите.

Магнезий (Mg) – познат като антистресов минерал. Помага при преумора, стрес, прекомерна консумация на кафе, алкохол и никотин.

Манган (Mn) – необходим за нормалната функция на мозъка и нервната система.

Мед (Cu) – от съществено значение за метаболизма, здравето на костите и нормалната функция на нервната система.

Натрий (Na) – регулира водно-солевия баланс и киселинно-алкалното равновесие. Излишъкът води до задържане на течности, но е важен за началото на храносмилателните процеси.

Селен (Se) – изпълнява защитни функции, но при предозиране може да бъде по-опасен от дефицита.

Фосфор (P) – важен за скелетната система, черния дроб и бъбреците. Трябва да съставлява около 1% от телесната маса.

Флуор (F) – предпазва от кариеси и остеопороза, подпомага възстановяването на костната тъкан при фрактури. Излишъкът му е токсичен.

Хром (Cr) – недостигът води до диабет и затлъстяване.

Цинк (Zn) – подпомага имунитета, растежа, здравето на косата, зрението, обонянието и вкуса. Особено важен за мъжете. В най-големи количества се намира в половите жлези, хипофизата и панкреаса.

 

Натрупване на елементи в различни органи:

Цинк – в половите жлези, хипофизата, панкреаса

Радий – в мозъка

Йод – в щитовидната жлеза

Мед – в черния дроб и костния мозък

Кадмий и молибден – в бъбреците

Литий – в белите дробове

Стронций – в костите

Хром и манган – в хипофизната жлеза

 

 

 

Радиестезичният анализ има информативен и подпомагащ характер. Той не замества медицинска диагностика, лабораторни изследвания или консултация със специалист.