Радиестезията се прилага по целия свят и е позната под различни наименования: биолокация, лозоходство, dowsing (англ.), radiästhesie (нем.), pendule (фр.), radionica (срб.), radiesthésie (фр.), radiesthezie (рум.) и други.
Концепцията на радиестезичния метод се основава на идеята, че всяко нещо – живо или неживо, всяко явление и процес – излъчва определени вълни, включително енергоинформационни. Човешкият организъм, благодарение на сложната си система от сетивни възприятия, може да улавя тези слаби вълнови сигнали от околната среда и да ги „превежда“ на езика на съзнанието. Така човекът се явява приемник на тези излъчвания с цел получаване на информация.
В основата на радиестезичния ефект стои неволевата реакция на мускулната система на човека при пряко или дистанционно енергоинформационно взаимодействие със заобикалящата среда. Това взаимодействие предизвиква физиологични отклонения, които могат да бъдат регистрирани с помощта на индикаторни инструменти – багети, махала и други. Тези устройства позволяват визуално и телесно да се отчете както силата, така и спецификата на възприетия сигнал.
Радиестезията може да се раздели основно на два метода – ментален и физикален.